През 1971 година рекламите на цигари са свалени завинаги от ефира на телевизията. Преди това реклама на цигари с главни действащи лица в нея - анимационните герои Фред Флинстоун и Барни Ръбъл, впечатлява деца и възрастни.

Рекламата е продуцирана от марката Winston и представлява черно-бяло клипче, в което героите от популярния детски филм „Семейство Флинстоун” с удоволствие пушат цигари.

Скандално.

Производството и търговията с тютюнени изделия е била винаги печеливш бизнес. Дори в условия на световна криза и стагнация на пазара, цигарите са търсени и купувани от страна на потребителите.

Факт. Дори и без масирани реклами, отделните цигарени брандове печелят милиони.

Трябва ли да се прибягва до подобно обсебване и модифициране на детски анимационни образи с цел печалба от реклама?

Установено е, че ако се показват кутии от цигари на деца в най-ранна възраст, цветовете, формата и всичко свързано с тези кутии се запечатва в съзнанието им. По-късно в своя живот, вече големи, те инстинктивно посягат към същите марки цигари.

Разбира се, може да се отнесем с резерви към подобни проучвания и да отречем това да е възможно, говорейки си за свободния избор, който човек прави съзнателно.

Но всеки, който е запознат поне малко с рекламния бизнес знае, че едно от основните му средства на въздействие е именно внушението и то на подсъзнателно ниво.

Другият абсурд, свързан с цигарения бизнес е че доскоро известни марки цигари са спонсорирали спортни събития!?!

Да, може би голяма част от феновете са пушачи и потенциални клиенти, но спорт и тютюнопушене звучи несъвместимо. Със сигурност има и спортисти, които пушат, но тук въпросът опира до това дали те са способни на спортни постижения при това положение и колко ще продължи спортната им кариера.

Цигарите присъстват навсякъде около нас, въпреки забраните. Достатъчно е да се загледаме във филм или просто във видеоклип. Дали стремежа на цигарените компании да обсеби вниманието на потребителите е също вид пристрастеност?