При образуване на счетоводния финансов завършек за данъчни цели се появяват разлики, които може да бъдат временни и постоянни.

Временните данъчни разлики – това са доходи или разходи, които са неприети за данъчни цели в настоящата отчетна година, които ще бъдат приети през следващите данъчни години, когато ще настъпят условията за това. Начислените възстановими разлики отразяват наличието на потенциални данъчни задължения и разширяват данъчната основа. В следващите години признатите възстановени разлики стесняват данъчната основа за съответната година.

Временните разлики се получават при сравняване на счетоводната и данъчна основа на активите и пасивите.

Гл.8 от ЗКПО (Закона за корпоративното подоходно облагане) има за цел да уреди данъчните нетрайни разлики. Те се образуват във връзка с придружаващи ги оценки на пасиви и активи. Принципът е такъв, че не се приемат в годината на отчитането им счетоводно, а именно в годината на премахване на съответния пасив/актив.

Примери за данъчни нетрайни разлики (разходи/приходи, които не са признати за данъчни цели временно):

  • Разходи/приходи от придружаващи ги оценки (обезценки и преоценки) на пасиви и активи. Те не се одобряват за данъчни цели в съшата година на счетоводно отчитане, а в годината, в която се отписва актива/пасива, който е носител на временната данъчна разлика. Това правило не се ползва при финансовите институции в отношение на съпътсващи оценки на финансови пасиви и активи. Във финансовите институции разходите/приходите от преоценяване на финансови пасиви и активи се възприемат за данъчни цели по време на тяхното счетоводно отчитане.
  • Разноски за провизии за задължения. Разноските не се приемат за данъчни цели в  същата година на отделяне на провизията, а именно в годината, в която се погасява задължението, за което е отделена провизията;
  • Разноските за неизплатени към тридесет и първи декември на настоящата година приходи на наети от работодателя физ. лица се приемат за данъчни цели, след като се изплати прихода на физическото лице, а не при счетоводното начисляване на разхода. Това данъчно отношение не се отнася към допълнителното и основното трудово възнаграждение;
  • Разноски по натрупали се неизползвани отпуски на служителите към 31 декември на настоящата година. Този вид разход се признава за данъчна цел в годината, в която отпуските се изплащат;
  • В дадени обстоятелства част от разноските по лихви не са признати в годината на декларирането им счетоводно, а през следващи години (това се нарича режим на слаба капитализация).

Още по темата може да научите в сайта за видео семинари по счетоводство на Bulmar College. Там ще откриете решението на множество счетоводни казуси, разяснителни експертни мнения по данъчни закони, както коментари по трудово-правните отношения (Кодекс на труда, КСО и ТРЗ).