Съвременният родител често се замисля над това дали трябва да компенсира детето в учението му. Училищният труд често е въпрос с повишена трудност при подрастващите, особено, когато навлязат в пубертета. И тъкмо тогава единствен избор и изход от създалата се ситуация, съвременния родител намира в „подкупа“ на своя наследник. Друг добър вариант е с наемане на уроци по история.

Оказва се обаче далеч по-непосилна задачата, когато подрастващия е привикнал към подобна техника. Тогава се появяват и спънките. Ученикът между 12-16 годишна възраст вече е свикнал мама или татко да го „глезят“, в началото с малки, но скъпи подаръчета, лъскави джаджи, а по-късно с пари. Далече нещата задминават всякакви граници и когато се стигне до там, че ученикът да изостане в училище най-удачната форма да бъдат уроците и заниманията и за родителя се появява нова трудност – да плаща за частни уроци.

Използването на парите в ролята им на награда не е най-удачната форма да бъдат поощрявани децата, колкото и добре да ви се струва тактиката в самото начало. Системата може да заработи в началото, но помислете и за старата мъдрост, която гласи: „Малки деца, малки разходи, големи деца големи разходи“. Дали на 17,18 и повече години ще успявате да покривате учението и следването на вашия скъп манипулатор.