Все по масово слушаме за опасността около опазване на водите. Как да бъде спрян процеса на замърсяване, как да се ограничи безразборното пилеене на водния ресурс, как да бъдат запазени нашите водни източници и редица още въпроси, които чакат своето решение.
Така например речните басейни и водоносни системи, стават все институционални теми сред директивата за водите на ЕС. Оценката на водните ресурси все повече се приемат от национални и регионални програми и поради това се обръща все по-голямо внимание на необходимостта от определяне на критичния обем и качеството на водата, необходима за поддържане на устойчивостта на екосистемите.
Говори се мащабно за появата на много подробни анализи на процесите, които участват в редица диагнози направени от водосборните агенции, басейни комисии и такива работещи и изследващи нивата на речните корита, както и органите за управление на подземните води. Всички тези дейности се извършват в световен мащаб и при разнообразие от различни икономически и културни среди.
Повечето от тези организации са създадени сравнително наскоро като юрисдикции, които съответстват на физически хидроложки ограничения и затова техните исторически дефинирани са по скоро от административен характер.
Данни сочат, че днес общият обем на вода по Земята е към 1 370 000 000 куб. км. В случаи, че тя е разпределена равномерно по повърхността на планетата, то дебелината на слоя й би бил почти 4 км. Теглото на водата на планетата ни достига 2 000 000 000 млн. тона. Към тази цифра се отнася всичката вода – от морета и океани; водата под формата на лед и тази в газообразно състояние в атмосферата; водата намиращата се под обвивката на Земята и съсредоточената в биологични обекти.
Водните запаси не са равномерно разпределени по всички кътчета на света, затова и липсата й е силно осезаема в множество крайчета на планетата.
Опазването на водата днес е дело не само на висшите органи по опазване и защита на природата, но и задължение на всеки човек на Земята. За да има един ден и бъдещето ни този така скъп ресурс.